Проф. д-р ЗДРАВКО ВАСИЛЕВ ПОПОВ
ПРОФ. Д-Р ЗДРАВКО ВАСИЛЕВ ПОПОВ
Здравко Попов е роден в Бургас на 31 януари 1951 година. Завършва философия и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със защита на дипломна работа „Платон и софистите“. През 1977 г., след конкурс, става редовен преподавател във Философски факултет, в Катедра „Философия“. Утвърждава се като титуляр на курса „Въведение във философията“ за студенти по философия. Докторантската си специализация провежда в Римския Университет „Ла Сапиенца“, Италия (1982-1983) по темата на дисертацията си „Митът като философски проблем“.
Здравко Попов има голям интелектуален и педагогически принос за въвеждането и утвърждаването на европейската философия и хуманитарното мислене в годините на тоталитаризма. Благодарение на него философията „проби“ за първи път в Националната Гимназия по Древни Езици и Култури през 1988 г. като предмет в средното образование, измествайки идеологизираното „обществознание“. Преди това, подобен „пробив“ той осъществи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ), където предложения от него двусеместриален лекционен курс по философия (1984-1990) замени изцяло курса „основи на комунизма“. С негово участие бяха създадени във времето множество профилирани неформални общности – Платонов Семинар, Кръжок Витгенщайн, Кръг Феноменология, Клуб Пол Рикьор. Той е участник в Световния Конгрес по Философия в Брайтън, Англия през 1988 г. и в Световния Конгрес по Философия на Образованието в Лондон, Англия през 1990 г. Издадените от него сборници „Идеята за времето“ (1985 г.) и „Мит и философия“ (1990 г.) се възприеха в онези години като знак за появата на ново философско питане и изследователско търсене, както и за приобщаване на младото хуманитарно поколение към нова философска ориентация и идентичност.
Здравко Попов беше активен участник и в демократичните промени в България. Присъединява се към неформалните опозиционни сдружения „Клуб за гласност и демокрация“ и „Движение гражданска инициатива“. От август 1990 г. става външнополитически съветник на президента Желю Желев. Специализира в САЩ външна политика и дипломация. В периода 1990 - 2010 успешно съчетава академическата и дипломатическата си ангажираност. Президент е на УНИЦЕФ-България (1996-2002). Създател и директор (2003-2006) на първия в институционалната история на България Дипломатически институт на Министерството на външните работи за обучение на дипломати и международни служители. Посланик е на Република България в Чешката Република (2006-2010). Здравко Попов е радетел и инициатор на въвеждането и утвърждаването като самостоятелна дипломатическа професия на „публичната дипломация“ като неотнимаема част от външната политика на България. Той обучава за тази цел близо двадесет години дипломати, държавни служители и студенти. Автор е (с екип) на учебното пособие „Публична дипломация“ (С. 2021). Главен редактор е на сп. Дипломация от 2012 г.
Значим е приносът на Здравко Попов и в областта на гражданското образование. Той е от групата философи, защитили още през 1999 г. необходимостта от въвеждането на самостоятелен задължителен предмет „гражданско образование“ в средното училище в България. Чете лекции по гражданско образование в магистърска програма „Философия“, ръководи магистърска интердисциплинарна програма „Глобалистика“ (2013-2016), публикува статии по човешки права. През 2012 г. създава свой Институт за Публична Политика, където от 2020 г. водеща обучителна програма е „Европейско гражданско образование“, предназначена да подпомогне всички български учители, преподаващи задължителния вече учебен предмет „гражданско образование“.
За многостранната си обществена, дипломатическа и културна дейност Здравко Попов е награждаван с редица отличия, някои от които са:
- Орден „Франсиско де Миранда“, на Президента на Венецуела (1992);
- „Лавров венец“ (сребърен), на Министъра на външните работи на България (2007);
- Медал „Св. Св. Кирил и Методий“ (златен), на Духовния глава на Чешката и Словашката православна църква (2010);
- Голям военен кръст, на Militare Ordine del Collare di Santa Agata dei Paterno (2012).
Здравко Попов е роден в Бургас на 31 януари 1951 година. Завършва философия и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със защита на дипломна работа „Платон и софистите“. През 1977 г., след конкурс, става редовен преподавател във Философски факултет, в Катедра „Философия“. Утвърждава се като титуляр на курса „Въведение във философията“ за студенти по философия. Докторантската си специализация провежда в Римския Университет „Ла Сапиенца“, Италия (1982-1983) по темата на дисертацията си „Митът като философски проблем“.
Здравко Попов има голям интелектуален и педагогически принос за въвеждането и утвърждаването на европейската философия и хуманитарното мислене в годините на тоталитаризма. Благодарение на него философията „проби“ за първи път в Националната Гимназия по Древни Езици и Култури през 1988 г. като предмет в средното образование, измествайки идеологизираното „обществознание“. Преди това, подобен „пробив“ той осъществи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ), където предложения от него двусеместриален лекционен курс по философия (1984-1990) замени изцяло курса „основи на комунизма“. С негово участие бяха създадени във времето множество профилирани неформални общности – Платонов Семинар, Кръжок Витгенщайн, Кръг Феноменология, Клуб Пол Рикьор. Той е участник в Световния Конгрес по Философия в Брайтън, Англия през 1988 г. и в Световния Конгрес по Философия на Образованието в Лондон, Англия през 1990 г. Издадените от него сборници „Идеята за времето“ (1985 г.) и „Мит и философия“ (1990 г.) се възприеха в онези години като знак за появата на ново философско питане и изследователско търсене, както и за приобщаване на младото хуманитарно поколение към нова философска ориентация и идентичност.
Здравко Попов беше активен участник и в демократичните промени в България. Присъединява се към неформалните опозиционни сдружения „Клуб за гласност и демокрация“ и „Движение гражданска инициатива“. От август 1990 г. става външнополитически съветник на президента Желю Желев. Специализира в САЩ външна политика и дипломация. В периода 1990 - 2010 успешно съчетава академическата и дипломатическата си ангажираност. Президент е на УНИЦЕФ-България (1996-2002). Създател и директор (2003-2006) на първия в институционалната история на България Дипломатически институт на Министерството на външните работи за обучение на дипломати и международни служители. Посланик е на Република България в Чешката Република (2006-2010). Здравко Попов е радетел и инициатор на въвеждането и утвърждаването като самостоятелна дипломатическа професия на „публичната дипломация“ като неотнимаема част от външната политика на България. Той обучава за тази цел близо двадесет години дипломати, държавни служители и студенти. Автор е (с екип) на учебното пособие „Публична дипломация“ (С. 2021). Главен редактор е на сп. Дипломация от 2012 г.
Значим е приносът на Здравко Попов и в областта на гражданското образование. Той е от групата философи, защитили още през 1999 г. необходимостта от въвеждането на самостоятелен задължителен предмет „гражданско образование“ в средното училище в България. Чете лекции по гражданско образование в магистърска програма „Философия“, ръководи магистърска интердисциплинарна програма „Глобалистика“ (2013-2016), публикува статии по човешки права. През 2012 г. създава свой Институт за Публична Политика, където от 2020 г. водеща обучителна програма е „Европейско гражданско образование“, предназначена да подпомогне всички български учители, преподаващи задължителния вече учебен предмет „гражданско образование“.
За многостранната си обществена, дипломатическа и културна дейност Здравко Попов е награждаван с редица отличия, някои от които са:
- Орден „Франсиско де Миранда“, на Президента на Венецуела (1992);
- „Лавров венец“ (сребърен), на Министъра на външните работи на България (2007);
- Медал „Св. Св. Кирил и Методий“ (златен), на Духовния глава на Чешката и Словашката православна църква (2010);
- Голям военен кръст, на Militare Ordine del Collare di Santa Agata dei Paterno (2012).
