Философията, по наше мнение, се е специализирала прекалено в собственото си битие и от „драматург на Времето си“ се е превърнала в „археолог на Историята си“. След първата ни конференция на тема: „Болката на съвременния Дух и философията“, установихме, че същинското ревностно словознание и философстване днес не принадлежи на университетите и институциите, а на контра-културната съпротива срещу технологизирането на езика.
ИДЕЯ И ИСТОРИЯ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА
Болката на съвременния дух е катастрофалната и драматична реалност на заличаването на смислеността в общуването и на възможностите за словесно споделяне на света. Нещо повече – самата реалност на „ние” се оказва зависима от действителността на Словото. И дори крачка по-нататък – свързването на делимата до безкрай верига от моменти „сега” в непрекъснатостта на „Аз” е дело на Словото.
На базата на проведените беседи и изнесените представяния и описания на тема „Болката на съвременния Дух и философията“ формирахме тезата, че в „нашата”, философската ниша, драматичният разпад на Словото се изразява в разпада на връзката между философски текст и цивилизационен контекст. Говорим за разкъсване на изконната и същностна връзка между Поетико-профетическото Слово (Езика, Мита, Фолклора, Изкуството (особено Литературата), Религиозното (Християнско) Предание) – от една страна и Рационално-дискурсивния Логос (Философията и хуманитарни дисциплини като История, Филология, Изкуствознание) от друга.
Затова Предлагаме втора :
Международна философска конференция Даун-Таун Бургас на тема:
Връзката между Езика, Изкуството и Философията
Ние вярваме че:
В нашето време основен проблем на Човечността е Смисловостта.
Смислеността не е въпрос който може да се „разреши“ от техниката, икономиката или инструментална употреба на логиката. Днес, може би за първи път в най-новата история на християнската ни цивилизация, Предметността — като „господарка“ на оцеляването — отслабва хватката си върху всекидневната човечност. Борбата, сега все повече, е за възстановяване на вътрешната цялост на човека, за преодоляване на надменността и за възраждане на онзи изначален усет за смисъл, който може да направи философстването истинско.
Целта на конференцията не е „научен прогрес“, а отговорно посочване на възможните пътища на възстановяване единството между Словото, Човека и Времето. Отговорността на мисълта е в нейната съразмеримост с действителния контекст в който е положена и в стремежа към осмисляна съзидателност.
Отговорността е по-основна от свободата.
Свободата на мисълта се изразява в същинското критическо мислене, което опознава и изследва своите предпоставки и не се задоволява с ролята си на подражател на Запада.
Езикът не е само средство за „диалог“ или „дискусии“ или „научна продукция“, а средоточие на съществуването ни, на същността на света ни.
Езикът не е инструмент, а проявление на съществуването ни, същината на света ни.
Речта придава световостта на света, словото е градивния елемент на метафизиката.
Действителния хоризонт на идентичността и реалността на всеки е зададен от езика.
Всичко друго е проясняване.
Езика е хоризонта на метафизичната реалност и не е въпрос на договорки.
Думите на словото на собствения език зреят в контекст. Този контекст е концентрат и реалност на метафизиката.
Философията е призвана да разгръща, осветлява и показва драмата на единението и противопоставянето между Индивида и Света.
Езикът, философията, литературата и изкуството са призвани не само да описват света, но и да го създават. Изкуството не е отражение на живота, но е действителния живот. Нишката, която превръща множеството от „сега“ в целостта на „Аз-а“, се тъче от Словото.
Литературата е същината на битието ни – тя е словотъкането, което плете нишката на споделеното ни живеене. Българският език е носител на православни смисли и значения които са значими и нужни за да ословесим живота си и да запазим себе си. Християнството е смислово-значимото събитие на европейската словестност. Значимостта на античната философия, за установяването на християнската смисловост може да бъде използван като пример и отправна точка за ревностно философстване. В рамките на Християнската цивилизация се раждат различни типове философия, изразяващи различните типове християнски контекст. Ние се нуждаем от славянска философия която да промисли същността на света през ословесяването на смислеността залегнала в българския език. Поетико-профетическото Слово е същинския метафизичен носител на Реалността. Голямата задача на диалогичното му „разчепкване” е проясняването му, с което човек става съ-автор на словесната действителност и автор на собствената си смисловост (а това значи и на Света си) В съвременността ролята на поетико-профетическото Слово се изпълнява от литературно-словесните изкуства.
Твърде дълго българското слово е затворено в несвойствени за него форми, жаргони и канони. Задачата на всяко самостоятелно мислене е да го освободи – чрез съпричастие, чрез сътворяване, осветляване на събитието на словото, за да намери своята собствена диа-логика.
Какво целим ?
Философска конференция ДаунТаун Бургас цели да осигури място за всеки, който желае да ословеси онова което го вълнува и към което има смислено и сърдечно отношение. Нашият стремеж е чрез беседите да създадем среда, на самостоятелно мислещи хора, които не са подражатели, в която собственото и чуждо слово има тежест и смисъл, в която то бива изслушвано и дискурсивно осмисляно.
Ние целим съборност на смисъла. Да споделим словото си като форма на благотворителност и благодеяние.
Ние целим съучастие в опита за споделена смисленост и споделено светоусещане.
ЗАЩО ПРАВИМ КОНФЕРЕНЦИЯТА?
Да възстановим, обрисуваме, открием и чуем поетико-профетическото послание в съвременната ни словесност.
Да поставим началото на българско-контракултурно любомъдрие и словознаене като ревностно и действително философстване.
Да съградим нови форми на разговор и съборност между самостоятелно мислещи хора, които не са подражатели.
Да предприемем опит за изграждане на философия на българската история и на българската езикова действителност мислени в нейната неотменима причастеност към православието, литературното слово, образното и песенното изкуство.
Да предприемем опит за осветляване на славянска мисловност, която прояснява православното светоусещане чрез свой собствен ритъм на разбиране на същностно-човешките философски постижения в метафизическото осветление на съвременната ни драматичност.
КАК КОНФЕРЕНЦИЯТА МОЖЕ ДА СЕ СЪОТНЕСЕ КЪМ „ДРАМАТИЧНАТА” ИДЕЯ?
Драматичност означава (по наше мнение):а/ съпричастност към страданието на Времетоб/ допир до хората, които имат сетива за това страдание ФОРМАТ ЗА УЧАСТИЕ – Послание /Фраза ,тема и изложение/ което може да бъде прието като описание на Болката на съвременния ни Дух и на опит за възстановяване на Повествувателната връзка на Смисъла, Човека и Света.Избор на значима или емблематична Фраза* (1-3 изречения) и тълкуване на тази фраза Нужно е фразата да носи Послание, да се съотнася към Драматичността на Времето ни и да подтиква към вътрешен диалог и екзегетика.
ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ изпратете на имейл: : filosofy@abv.bg или тел.0878451743 Трите имена Адрес за връзка – мейл адрес и телефон Научен статус – ученик, студент, докторант, преподавател. Академична институция – Университет, Институт, Училище Тема, Фраза и анотация/слововдъхновение/ на беседата ви (Вие ще определите размера)
Споделяйки своето слово, той може бъде съучастник в изграждането на общо и споделено ревностно, контра - културно поле на смислова съдържателност. Всеки участва със своята смисленост, със своя тема и особености без да бъде ограничаван от мярата на чуждия смисъл, но всички заедно се опитваме да достигнем до очертаване на картината на един общ и споделен свят.
Избрана Фраза Кратка обосновка. Екзегетика на нейната смисленост. Тълкуване на нейното Послание.Формулиране на свойствена тема/собствено ревностно философстване. Собствено становище в собствено тон ословесен на съдържателен български език(по избор) резюме на текст, стихотворение, изображение или творчески принос
РЕЗУЛТАТИ
-никаква надменност, -никакви претенции за титаничност, -никакви претенции за „общовалидна истина” или „доказателственост” по подобие на частните (точните) науки. -Без претенции за "научно доказване". Откровено, аргументирано и последователно споделяне на собствените мисли.-Без оценки, защити и титли – само събеседници -Без академични претенции – само съучастие в живото слово-Общуваме с надежда за осветляване на съществуването ни което да връща повествователния спев и смисъл, в ежедневието на живота ни.-Стремим се към ословесяване на поетико-профетическата значимост на собствения ни български език и просветляване на пътя пред българската философска контра-култура.
МЕТОДИ Език– доколкото е възможно:
а/ избягване на „философски жаргон” и на всяко псевдонаучно и псевдоинтелектуално говорене характерно за „академичната общност“.
б/ избягване на подражателство на изкуствения философски език, създаван най-вече от немската философска традиция,в/ избягване на подражателство на либералния западноевропейски език
г/ придържане към живия, масово разбираем език. Специално внимание на православната смисловост, запечатана в българския ни език. д/ подчертано уважение към славянското и православно светоусещанее/опити за метафизически анализи на литературни произведения.МОДЕЛ:
а/ проблематиката и маниера на философстване в Класическата антична философия
Теза – поетико-профетическото Слово е същинския носител на Реалността. Голямата задача на диалогичното му „разчепкване” е проясняването му, с което човек става съ-автор на словесната действителност и автор на собствената си смисловост (а това значи и на Света си)
б/ същински критическо мислене което познава и показва своите предубеждение, но не е удовлетворено да подражава.
в/ метафизически анализ на Литературата изразяващ се в екзегетика на Посланията, съдържащи се във фразите
г/ осмиляне на Православното светоусещане осветено в българския език и използване на свойствената за нашия език метафизика, който да освети Запада/Преобръщане на досегашната перспектива.
д/ отношение към осветляване на литературна, философска, езикова и профетическа смисленост, която е „наша“, съдържа духа на Времето и може да бъде лекарство за болката на съвременния дух.
Настоящата контра-културна конференция не се финансира от никакви „проекти“, никакви администрации, институции или учреждения и не преследва никакви финансови или популистки цели. Имаме материалната възможност да я осъществим благодарение доброволните благодеяния на участниците и на Феодора Иванова, Крум Пашов и Надежда Маркова. Организаторите поемат разноските по преспиването, конферентната зала, телекомуникациите и отпечатването на сборника. Благодарим на всички участници за положените усилия, за смелостта и сърдечната сърцатост, нужна за поемане по пътя на мисленето като съпричастност към болката на времето и като търсене на смисъл. „Рисуваме философски картини и който има очи за тях — нека ги види.“ За въпроси и коментари можете да се обадите на телефон 0878451743 или на имейл: filosofy@abv.bg Очакваме ви !