Ти измръзнал, ти изтропал,
ти приведен беден кон,
как живееш ти без топъл
панталон - и без балтон?
Как бих искал аз в подарък
свойте дрехи да ти дам,
но защо съм толкоз малък,
ти - голям, голям... - Христо Фотев
Няма вече двуколка,
няма шеметен бяг.
Само черната болка
върху белия сняг. Детска мъка извира
от далечния мрак...
Черен кон не умирай
върху белия сняг! – Щурците "Не умирай"
текст Павел Матев
За човека, чието съзнание е свободно, има нещо дори по-нетърпимо в страданията на животните, отколкото в страданията на човека. Хиляди животни са убивани всеки ден без сянка на разкаяние. Това плаче за отплата върху цялата човешка раса. – Ромен Ролан
Да си спомним кенгуруто с опърлени лапи и уши, което прегръщаше своята спасителка. Тази утешителна, опрощаваща прегръдка между човек и кенгуру трябва да бъде новата икона на света... Да разберем, че „Аз сме“ ще е по-важно от „Аз съм“. - Георги Господинов
А някъде далече, сред морето,
делфините за мене ще заплачат.
От самота - до ужас - ще засвети
на мозъка им фосфора във здрача. - Николай Искъров
Гнездо на птица в уличната лампа.
Извит като стебло на кокиче,
стълбът на уличната лампа
е грижовно замислен.
В главата му - някога светеща
пърхат майчини криле, писука птиче.
А птичето чете живота си
от въздуха - гнездо и гроб на книги. - Красимир Пашов
Тя има очи на пленена принцеса
и лапа на близък приятел.
Но тя е родена да търси свой Бог,
а за Бог е намерила мене! – Светла Георгиева
Вече хиляда века те ни следват безропотно
от пещера в пещера, от къща в къща
Те нито веднъж не ни се оплакаха,
дори когато студът носеше тяхното име.
Слава тогава на бабите в моя квартал,
оплели пуловери за своите пудели,
светът, мисля си, не е чак толкова жесток,
щом още се среща обич, която облича. – Димитър Кенаров
Животното никога не може да бъде толкова жестоко като човека. Толкова артистично и художествено жестоко. - Достоевски
Паяче прашно,
Паяче дребно
Смъртта не е страшна,
Щом тя е потребна. - Лорис Мануелян
Ах, гълъбът, гълъбът бял,
Как се блъсна в прозореца прашен!
Откъде ли бе тук долетял,
Тъй безпомощен, див и уплашен! – Лорис Мануелян
Вълче, вълченце, вълча орисия,
като те гледам - иде ми да вия!
Помириши ме през желязната греда -
аз нося тежък дъх
на свобода... – Миряна Башева
С божура можем
да му дръпнем чаша вино,
с това премръзнало кокиче –
чаша чай! – Янаки Петров
Като жива скобка, катеричка черна,
хоп-хоп-хоп, пресече малката поляна,
миг след туй по бора пъргава се мерна,
стигна му средата и така остана. – Валери Петров
Но тръгваш ти - звънят копитата ти боси.
Прости ми, конче ненадминато!
Как страшно ще се вее твоят алаброс и
ще свети като слънце в гилотината. – Борис Христов
Изгубих стадото от вчера.
Докрай ще продължа да диря.
Все по-далече. Ден след ден.
Защото аз съм им пастира.
И те самотни чакат мен. – Асен Йорданов
ПТИЦАТА
Тогава въздухът притихва, сякаш
не го е имало на таз земя.
Тя рязко и безгласно се разплаква.
Прозряла всъщност колко е сама. – Асен Йорданов
Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик. – Петя Дубарова
Изучил съм много философи и много котки. Мъдростта на котките е неизмеримо по-голяма. - Иполит Тен
Кучето е най-философското животно на света. - Франсоа Рабле
То паднало бе на платното.
Намерих го и го прибрах.
Я гледай: без краче, горкото!
Трепери цялото от страх! – Дамян Дамянов
Телце, което
вместо сърце
си има въгленче. Пита тъмнината:
- Как носиш болка в крехката си пазва? - Федя Филкова
Реката ромолеше
докато сърната отпиваше.
Ловецът смело натисна спусъка. – Стелиян Йорданов „Хвърчащите”
Тъгата на кучето без господар е като
есенна мъгла – Иво Баев
Котката
Хлапакът стискаше без милост
главата ѝ, от злост обзет.
Самият той като бесило
стърчеше прав, с ръка напред. - Стефан Стоянов
Гълъбът
Додето аз с трохи съм го подмамвал,
ти с прашка си го целил, в храста скрит.
И той внезапно потрепери само,
глава разбита в пясъка зарил. - Стефан Стоянов
Пред лодката делфини като черно злато
изскочиха от бездните на девствения мир.
И пак потънаха сред тихите водовъртежи,
изчезнаха безшумно черните и гъвкави тела.
Йордан Кръчмаров
Бикът е кратер, вързан със синджири.
палачът - селският касапин.
А ние - ние сме още дечурлига
Йордан Кръчмаров
Протегнало със сетни сили лапи,
докосна хладната вода на вечността.
В окото му, готово да заплаче,
нахлу солта на кучешка съдба.
Йордан Кръчмаров
Безкрайно уморен от тежките каруци,
умираше край пътя кон.
Прегърбени от студ, мъжете мълчаливо пушеха.
С омекнали и нежни длани
един след друг погалваха коравото чело...
И виждаха в печалните, измъчени очи
голямата тъга, която всичко им прощава.
Йордан Кръчмаров